След десет години, в които превърна провокативната чувственост в разпознаваем почерк на „Сен Лоран“, Антъни Вакарело се оттегля от поста творчески директор. Решението слага край на една от най-успешните глави в съвременната история на френската модна къща и идва на фона на мащабни промени в луксозната индустрия. Новината беше потвърдена от „Kering“ – френската група, която притежава модната къща. В официалното съобщение компанията подчертава ролята на дизайнера за укрепването на идентичността и културното влияние на „Сен Лоран“ през последното десетилетие, а името на неговия наследник предстои да бъде обявено.
Слуховете, че Вакарело ще предаде щафетата на друг дизайнер се появиха точно след епичното представяне на колекция пролет-лято 2027 и фурорът, който той предизвика, когато в края на ревюто предаде символично ключовете на къщата на своя син. Още тогава златната колекция, която първоначално изглеждаше като впечатляваща равносметка на десет творчески години, придоби смисъла на истинско сбогуване.
Вакарело окъпа в злато пространството край фонтана на Трокадеро и използва Айфеловата кула като внушителен фон, за да създаде своя кинематографичен спектакъл. Дизайнерът претвори блестящия нюанс в емблематични за „Сен Лоран“ силуети: сафари якета, тренчкоти, поли с подчертана линия, рокли, прилепнали към тялото, и сака с категорични рамене.
Металическият блясък се появи върху различни текстури и материи – от ламе и жакард до органза, дантела и латексови повърхности със златисто покритие. Преходът към черните визии пък се превърна в смело напомнане, че този цвят е един от основните в почерка на Вакарело. Според W Magazine колекцията прави препратка към линията Rive Gauche на модната къща от 1991 г., като обръща първоначалната последователност на цветовете, а самият Ив Сен Лоран тогава определя златото като новото черно.
Когато Антъни Вакарело поема поста през 2016 г., той наследява позиция, заемана преди това от Еди Слиман – дизайнер, оставил силен отпечатък върху визуалната идентичност на марката. Предизвикателството пред белгийския творец е да продължи историята на една от най-влиятелните френски модни къщи, без да се превръща в сянка на предшественика си или на нейния основател. Тогава Вакарело избира собствен път – неговият „Сен Лоран“ е категоричен, чувствен и често провокативен. Черното се превръща в своеобразна униформа, силуетите подчертават тялото, раменете са изразителни. Вакарело разшири и присъствието на бранда отвъд традиционната мода. Създаването на „Saint Laurent Productions“ отвори пространство за кино и културни проекти, включително участие в продукцията на филма „Emilia Pérez“, отличен на фестивала в Кан. Така марката затвърди амбицията си да бъде не само производител на луксозни облекла, но и активен участник в съвременната визуална култура.
Източници:
