Полът, с който се ражда всеки човек, от една страна, и половата идентификация или сексуалното самоопределяне, от друга страна, могат да бъдат коренно различни неща. В момента липсва достатъчно категоричен консенсус относно тази диференциация и затова продължават да се водят остри спорове, да се организират протести и демонстрации за правата на т.нар. „различни“, на т.нар. „джендъри“. Всяка една общност – общество, нация, държава, етнос, демографска група и пр. определя чрез културни, религиозни и правни механизми характеристиките и особеностите на човешкия пол. Дали дадена личност, даден човешки индивид е мъж или жена зависи не само от биологичната му принадлежност, не само от неговите индивидуални вярвания, предпочитания и нагласи, но и от установените по цивилизован и демократичен път норми, ценности и правила, споделяни честно и коректно от всички. Тази еволюция трябва да бъде осмислена, разбрана и възприета както в интерес на цялото общество, така и в интерес на отделното човешко същество.
С течение на времето отслабва въздействието на модата върху ясното и стриктно разграничаване на половите различия. Това се дължи най-вече на промяната в социалните нрави, ценностната система и културните, и естетическите трансформации. Днес все по-отчетливо се забелязва обратната тенденция: модата и модният дизайн смесват и комбинират детайли и силуети от дамския костюм в мъжкия и от мъжкия – в дамския, като по този начин черпят още по-голямо вдъхновение и реализират още по-голямо разнообразие от форми, обеми, кройки и десени. Джендър стилът кореспондира повече или по-малко с пъстроцветна терминология, варираща от кросдресъри и трансджендъри до куиръри и транфенове.
Опит да внесе ред в смяната на ценностите във флирта между модата и пола направи американският „Вог“, когато през 2020 година, за пръв път откакто съществува, публикува мъж на корицата си. Изборът тогава падна не върху кого да е, а върху екстравагантния британски певец и актьор Хари Стайлс, облечен в дамски тоалет от „Гучи“ – сако и рокля в черно-бяла комбинация. Самият Стайлс публично афишира възхищението си от дамския гардероб и смята, че носенето на женски дрехи е още един начин да покаже, че можеш с лекота да преодоляваш бариерите в живота си, както и, че е толкова радващо да можеш да носиш дамско облекло, което е толкова невероятно.
Моето поколение беше особено респектирано, даже шокирано, когато преди няколко десетилетия със своите сценични костюми поп- и рок-изпълнители като Марк Болан, Дейвид Бауи, Елтън Джон, Род Стюарт, Гари Глитър и др. феминизираха мъжкия стил на обличане. Глем рокът привнесе в мъжките дрехи и въобще в мъжката външност много елементи, типични за дамското облекло (високи токчета, пера, ярък грим, женско бельо и пр.) и показа как могат да бъдат премахнати границите между мъжкия и женския стил на обличане. Тези екстравагнтни изпълнители силно повлияха на творчеството на такива забележителни дизайнери като Аликзандър Маккуин, Жан Пол Готие и Дрис Ван Нотен, които – всеки по своему, интерпретираха безполовите послания в своите колекции.
Дизайнерите, които прекрачват сексуалните граници в модата и, които не се съобразяват с традиционните полови различия са смели творци, авангардисти и експериментатори. Сред тях са Ив Сен Лоран, Жан Пол Готие, Жан Шарл дьо Кастелбажак, Джон Галиано, Аликзандър Маккуин, Рик Оуенс и други творци, които се изявяват в сферата на т.нар. „андрогинен“ стил и „унисекс“.
Едно от най-интересните и проникновени обяснения за размиването на половата идентификация в модния дизайн дава Ив Сен Лоран, който през 1966 година първи облича жената в смокинг, а година по-късно лансира в своята колекция висша мода изцяло мъжки силует в дамския аутфит. В интерпретирането на тази своя идея Сен Лоран отбелязва, че тази по-строга външност не само, че не засенчва нейната женственост и съблазън, но ги подчертава още по-релефно. Великият дизайнер изравнява чрез облеклото жената с мъжа, символно спомага за нейното еманципиране без да отнема ни най-малко от нейната мистичност и изкусителност. Днес редица модни анализатори на стила „джендър неутрално облекло“, сочат като най-ярки негови представители Телфар Климънс, Харис Рийд, Чарлз Джефри Лавърбой и др.
Основателен или пък провокативен би могъл да бъде въпросът дали Коко Шанел е изразявала „джендърски тренд“ в своето творчество, когато инфилтрира мъжкия стил в женската дреха. Като революционизира дамската мода по безапелационен и уникален начин, тя праща в историята корсетите, кринолините, банелите, широките поли и останалите всевъзможни заробващи и затормозяващи женското тяло компоненти на облеклото. В това свое дело тя не е сама. Принос към тази мисия имат, разбира се, и Пол Поаре, и Едуард Молиньо, и даже Юбер дьо Живанши и неговата муза – Одри Хепбърн. Никога не трябва да се забравя, че Шанел по един гениален начин съумява да комбинира и адаптира елементи от мъжкия гардероб към дамския, да миксира в едно кройки и детайли, характерни както за мъжкия, така и за женския стил на обличане. Дори и с въведения от нея стил „ала гарсон“ тя може да се нарече предтеча на днешния унисекс, на днешната безполова или извънполова мода, както и на толкова разпространения стил „минимализъм“. Споделям думите за Шанел на легендарната италианска журналистка Ориана Фелачи, която я характеризира като „най-мъдрата и не по-малко ексцентрична шивачка на света, първата, измислила функционални дрехи като полата и пуловера…, първата, която лансирала ниския ток и бижутата, късите коси и ефектен грим“. Коко Шанел е абсолютен пионер, иноватор и революционер в модния дизайн!
Модата е сложна социална, културна и комуникативна амалгама. Благодарение на своята силна визуална природа тя представлява отлична платформа за изпращане на послания, за предаване на идеи, за осъществяване на промени – социални и личностни. Всеки акт, свързан с радикална промяна в женския дрескод по посока на изравняването му с мъжкия стил може да е стойностен от историческа гледна точка и да се оценява като катализатор на премахването на женското неравноправие. Видимата страна е драстичната промяна във външния вид на жените, а невидимата, но също толкова важна е заемането от дамите на професионални позиции, характерни и типични за мъжете – военнослужещи, пилоти, астронавти, важни държавни и политически постове и ред още други. Един от многото примери за това как модата може да бъде инструмент за социална промяна в представянето на пола са женските бунтове в САЩ (и не само там) от 1968 година, когато жените публично хвърляха своите сутиени, гримове и обувки с високи токчета в кофите за боклук. Тези и други подобни исторически актове ускориха процесите за изравняването на правата на жените с тези на мъжете, както и за премахването на половата дискриминация при постъпване на работа и заплащане на труда. Революционно значение за унисекс стила има изобретяването и лансирането на дънките и на минимодата!
Възприемането на новите модни образци е процес, който протича под влиянието на няколко по-важни фактори: лидерите на вкуса, модните иноватори, дизайнерите, улицата, реалният живот и не на по-следно място медиите, социалните мрежи, киното и спорта. Знаменитостите – най-популярните личности и особено инфлуенсърите в социалните мрежи оказват особено силно въздействие, формирайки представите за красиво и грозно, модерно и демоде. Т.нар. „селебрити маркетинг“ разчита на успешна пазарна концепция, основана тъкмо на влиянието на звездите, на известните личности, които са идоли на поколенията. Тъкмо техните последователи биха могли да възприемат безкритично и с ентусиазъм лансираните от тях нови джендър практики.
Днес мнозина се питат дали модата ще продължава да бъде безкомпромисна и еднолинейна по отношение на половите различия и по-специално на деленето на облеклото на мъжко и женско. На този въпрос могат да отговорят най-добре модната индустрия и реалният живот, които много често са на „различни мнения“ относно това кое е модерно и кое – не, кое е комерсиално и кое – не, кое е изконно присъщо на младите поколения и кое е манипулативно действие с оглед получаването на някакво предимство – финансово, идеологическо и екзистенциално. Модата отдавна е загубила класическата си функция да бъде диктатор и безпощаден естетически и морален законодател. И все пак тя е оцеляла, защото гъвкаво и хамелеонски се е адаптирала към реалните потребности на хората, успявайки да задоволи не само утилитарните им потребности, но и ставащите все по-разнообразни и пъстри техни желания, капризи и суетни мотиви. Най-вероятно в близкото бъдеще модата ще запази относителната си власт относно сексуалната идентификация на хората, но ще става все по-отворена и либерална към новите форми, знаци и символи, кореспондиращи с половото обособяване или половото сближаване, както и с желанието на онези хора, които искат да бъдат господари на социо-културния си и сексуален избор.
