Ален Делон (1935 – 2024) живя пълноценно, мъжкарски и щедро. През цялото си съществуване той великодушно раздаваше своя чар и талант, не щадеше силите си, които беше посветил на седмото изкуство. Като всяка световна знаменитост, Ален Делон плащаше скъп и прескъп данък „обществено мнение“, беше обект на небивало възхищение, но и на огромна завист.
Важен код към разбирането на личността и мисията му са неговите думи – тежки, сурови, но откровени: „Животът не ми носи кой знае какво. Всичко съм видял, всичко съм изпитал. Но най-вече мразя сегашната епоха. Повръща ми се от нея! Всичко е фалш, всичко е подменено. Няма уважение към дадената дума. Важни са само парите. По цял ден чуваме за престъпления. Знам, че ще напусна този свят, без да ми е мъчно за него!“.
Отвращението на великия актьор е разбираема реакция на девалвацията на ценностите – човешки и социални. Не по-малко значим код за разбирането на човека Ален и феномена Делон и е публичното му признание му, че той е бил програмиран за успеха, но не и за щастието.
Кой е основният фактор за съдбата и кариерата, възхода и падението на световните кинозвезди? Индивидуалният им талант, големият режисьор, с който работят или пък темата и сюжета на филмите, в които се снимат? Най-лесен е отговорът, че и трите фактора имат значение, но е правомерно да се открои специално ролята на режисьора (без да подценяваме другите предпоставки), който може да извлече най-доброто от даден актьор, но и да го съсипе, провали или просто да блокира най-силните му страни и артистичните му предимства.
Режисьорите, с които си е партнирал Ален Делон са едни от най-големите великани на игралното кино – Лукино Висконти и Рене Клеман, когото Ален Делон нарича „моят учител – човекът, който ме научи на всичко“, Микеланджело Антониони и Жан-Люк Годар, Бертран Блие (за филма му „Нашата история“ Делон получава престижната награда „Сезар“ през 1985 година).
Уникалният актьор е желан и във филмите на много други безкрайно талантливи режсиьори като например Жан-Пиер Мелвил и Джоузеф Лоузи. Впрочем тъкмо Лоузи твърди, че „Актьорът е сигурен в играта, когато знае, че режисьорът няма да му позволи да направи от себе си глупак…“.
Банално и плитко е да се изтъкне, че присъствието на Ален Делон в киното е блестящо само благодарение на необикновената му харизма, сексапил и физически магнетизъм. Има и нещо друго – много важно и незаобиколимо, сплавта и културната интеграция между дадената от Господ красота и стойностно развивания талант през десетилетията. Съвсем наскоро отново гледах „За кожата на едно ченге“ (1981, реж. Ален Делон) и се възхищавах по същия начин, по който правех това преди 30 години на неговата енергичност, виталност, изтънчена бруталност и брутална изтънченост.
Въздействието, което оказва неговото екранно присъствие се дължи и на обстоятелството, че Ален Делон умее да привлича погледа и да издържа изпитанията на очите, които го гледат, а това са изпитанията на най-важния ценител – публиката. Милиони жени по света в миналото и днес боготворят Ален Делон и са луди по него, по красивото му лице, неустоимите му очи и съвършеното му тяло. Но – съгласете се, че нищо не би струвала неговата ангелска физическа красота без огромната вътрешна сила, която той излъчва и без небрежната естетика, която той налага. Съвършен минимализъм и минималистична съвършеност!
Ако се върнем към незабравимите му ленти „Бъди красива и мълчи“ „Черното лале“, „Гепардът“, „Самураят“, „Борсалино“, „Двама мъже в града“, „Зоро“ и „Смъртта на един негодник“, „Господин Клайн“, „За кожата на едно ченге“, „Една любов на Суан“, „Завръщането на Казанова“ и др. ще трябва да констатираме, че има много голямо сходство между реалния живот на Ален Делон и филмовите му превъплъщения. Тежкото детство, гангстерския му период, службата в армията, смяната на различни и непривични професии са част от житейския фундамент, върху който той стъпва, за да изиграе блестящите си роли.
За да бъдат оценени по достойнство качествата на един мъж, трябва да има жени, които да са на нивото му – културно, естетическо, емоционално и екзистенциално. Самият актьор в свои интервюта изповядва, че дължи живота и кариерата си на жените.
Той не се притеснява да признае, колко много са му дали по-възрастните от него жени, които знаят всичко за живота – визирайки Брижит Обер и Мишел Корду, и характеризирайки ги като „самата същност на женствеността“.
До последния си дъх той носи в себе си спомените и представите за любимите жени в живота си – Роми Шнайдер, Натали Делон и Мирей Дарк. Ален Делон поставяше на най-висок пиедестал жените със силен характер, жените, които не се подчиняват, но и не се стремят към доминиране.
С право той апелираше към това – жената да не изневерява на своята природа, да бъде естествена и вярна на своя пол:„Толкова е красиво когато една жена не се опитва да заличи това, което е…Няма нищо по-хубаво на света от една жена…Една истинска жена, която прилича на жена!“.
Ален Делон остаряваше достолепно, благородно, истински, по своему или, казано с две думи като катедрала. Малко преди да си отиде от този свят, великият актьор призна, че е готов да се ожени и на тази възраст, стига жената до него да е готова да го придружи до самия му край. Благодарен е на любимите си жени, че са му дали толкова много, че са го научили на най-главното в живота. Но заедно с това не скрива и любовния си егоизъм или по-скоро егоцентризъм с думите: „Не съм виновен, че са се влюбили в мен. После разбрах, че в очите на тези, които ме обичат, искам да бъда най-великия, най-силния, най-красивия!“.
Всъщност жената, която той обича най-много, по собственото му признание, е Дева Мария – майката на Исус Христос. За актьора тя е най-любимата и най-доверената му жена. Тя – Света Богородица! Но нека да не идеализираме Ален Делон. Като всички знаменитости, пък и обикновени хора, той си имаше своите недостатъци, скрупули или казано по-образно – „трески за дялане“ и „кусури“. Те, обаче, позволяваха още по-ярко да изпъкнат добрите му страни, превъзходните му качества.
Неустоимият красавец със сини очи имаше много заслуги към стила и модата. Преди да посочим много накратко някои от тях, ще подчертаем най-важният му естетически принос – това, че вдъхновяваше по неповторим начин своите фенове, жени и мъже, и, разбира се, дизайнери и стилисти. Днес по Ален Делон тъгува не само световната културна общественост, не само безбройните му ценители, но и целият моден свят. Централата на „Кристиан Диор“ публикува в Инстаграм изключително мили и земни думи по адрес на най-популярното лице на техния парфюм „Eau Sauvage“, наричайки го „забележителен актьор“, „един от най-скъпите приятели“ и „символ на вечната мъжественост“.
В стила си на обличане, визуалнта култура, имиджа и репутацията Ален Делон беше оригинален, иновативен и заедно с това – непретенциозен и смел. Той е перфектен представител на стила „кежуъл“ и на жанра „спортна елегантност“. Комбинацията на сако, дънки, кецове и други спортни обувки, носенето на тесните панталони чинос или още „капри“, носенето на обувки на бос крак – това са само част от модните открития и нововъведения, за които голяма заслуга има Делон.
Що се отнася до отделните модни компоненти и любими детайли в неговата външност, ще сгрешим ако пропуснем оксфордските ризи с яки button-down, плетените вратовръзки, правите панталони с висока талия, оксфордските обувки и пуловерите с V образни деколтета. Изчистените ризи дюс – разгърнати на гърдите, запретнатите ръкави, белите дънки също са негова запазена марка. Свободата и вътрешното усещане за красота са в основата на неговия емблематичен стил. Без преувеличение може да се каже, че Ален Делон, подобно на Джеймс Дийн и Марлон Брандо е модна икона – квинтесенция на маскулинистичната красота, ексклузивното актьорско майсторство и необикновения чар и съблазнителност.
С много безценни качества и способности ще бъде запомнен Ален Делон: със силното и завладяващо екранно присъствие, с изградения идеал за мъжка красота, със силата на духа му, с хармонията между изкушаващия външен вид и завидната вътрешна устойчивост, със здравата му житейска философия. И с още нещо – със златните уроци на големия мъжкар, на внимателния кавалер и заедно с това – войнстващия рицар, който повелява, че не можеш да спечелиш любовта на жените, ако не си истински, ако не си непокорен, ако не си самобитно нежен и страстен.
Той беше и ще остане завинаги едно лошо момче с магнетично лице и голямо сърце, което няма да отиде в рая, а там, където си поиска. Защото чудото Ален Делон – като изумителен актьор, икона на мъжката красота и еманация на силния характер ще продължи да възхищава и вдъхновява дълго време след физическата си кончина. Защото такъв стил не може да бъде забравен, а такава красота не може да бъде усмъртена!
