Скрити далеч от очите на обществеността, затворниците често се превръщат в тихите шивачи, създаващи дрехите, които носим. В опит да намалят разходите и да увеличат производството, някои модни марки сключват договори със затворите, превръщайки поправителните домове в импровизирани работилници. Въпреки че тази практика може да изглежда като рентабилно решение, тя повдига някои етични въпроси: експлоатират ли се затворниците за печалба? Плащат ли им справедливо за труда и това не е ли модерна форма на обвързано робство? Или пък е начин за фокусиране върху развитието и творческото изразяване, и е шанс за реинтеграция на затворниците в обществото?
Рехабилиация или експлоатация
Затворническият труд винаги е бил асоцииран с идеята за наказание. За лишените от свобода той е средство за покриване на разходите в затвора или се извършва в полза на общността, където са извършени престъпленията. Постепенно обаче той се превръща в средство за рехабилитация и за предоставяне на умения, които да бъдат полезни за затворниците след тяхното освобождаване.
Мнозина твърдят, че хората, загубили свободата си, не трябва да губят и основните си права. Тежките условия на живот в затвора, съчетани с изискванията на брандовете, които диктуват бизнес правилата, могат да доведат до безброй етични проблеми, включително експлоатация, малтретиране и липса на справедливо заплащане. Защитниците на правата на затворниците твърдят, че влизането на модата в затвора трябва да бъде възприемано и използвано като рехабилитация за задържаните, а не да води до експлоатацията на лишени от свобода лица за икономическа печалба.
Перу се превръща в нещо като казус по въпроса за помощта срещу експлоатацията на затворници, ангажирани в модния бранш. Над 5000 жени излежават присъдите си там, като над 50% са активно заети в производството на кожени изделия, облекло и текстил, според INPE (Национален пенитенциарен институт на Перу – правителствената агенция, натоварена с лишаването от свобода на осъдени и заподозрени, обвинени в престъпления).
Етика на експлоатацията
И все пак въпросите около етиката при регулирането на затворническия труд и коректността при определяне на заплащането им витаят с пълна сила в обществото. Има съобщения за мюсюлмани, затворени при тежки условия в китайски лагери, които произвеждат спортно облекло. Неведнъж се надигат стачки срещу нищожните заплати в американските затвори. През февруари 2019 г. избухва напрежение в социалните медии, когато датският бранд Carcel представя нова линия копринени облекла, произведени от женските затвори в Тайланд. Колкото повече Carcel публикува обяснения за своите лоялни практики, модели на плащане и цени, толкова по-ядосани стават онлайн потребителите, които акцентират върху рабското отношение към затворниците. „Компаниите буквално рекламират, че използват робски труд и го изтъкват като причина да купувате техния продукт“, пише потребител в Twitter (настоящата платформа X).
Отговорността на индустията
Редица са примерите в световен мащаб за брандове, чиието производство е съсредоточено зад решетките и е поверено в ръцете на лишените от свобода. Перуанският бранд „Пиета“, чието име е вдъхновено от едноименната скулптура на Микеланджело, е един от най-известните примери в това отношение. Брандът е „роден“ в затворите в Лима и предлага алтернативна концепция за модата. Компанията е създадена през 2012 г. от французина Томас Жакоб, който може да се похвали със завидна работна позиция в досието си: той е част от креативния екип на „Шанел“, като е отговарял за подбора на платовете и материите, използвани за колекцията на световния бранд. Днес бизнесът има около 50 работници в три перуански затвора, които изработват около 1000 облекла седмично. Затворниците печелят комисионна от продажбата на всеки изработен от тях артикул. „Пиета“ има три магазина в Лима, но повечето от дрехите се продават чрез нейния уебсайт. Всеки затворник получава заплащане, което се равнява на перуанската минимална заплата.
Fine Cell Work е британско социално предприятие, създадено през 1991 г., което произвежда висококачествени бродерии за домашен интериор, Инициативата работи в 30 затвора в Обединеното кралство. Carcel е датска марка, която произвежда дамско облекло, изработено изцяло от затворнически труд. С производствени обекти в затворите за жени в Перу и Тайланд, Carcel гарантира справедливи заплати и предлага на затворниците възможност да получат финансова независимост чрез инициатива за доброволно наемане на работа, като спечелените пари се изплащат директно на затворниците. Локализирането на текстилно производство в затвора е характерно също и за Финландия – през 2009 г. е създаден проект, наречен Papillon. В рамките на проекта финландски затворници произвеждат дрехи и аксесоари като средство за рехабилитация и конструктивен начин за усвояване на умения за работа.
Източници:
https://www.notjustalabel.com/pieta
https://www.bbc.com/news/business-53234485
https://medium.com/modefica-global/4-projects-resocializing-inmates-through-fashion-14fb3de51eb3
https://www.opendemocracy.net/en/5050/proudly-made-in-prison-italian-co-ops-hire-inmates/
