Излезе от печат юбилейният сборник „Медийна култура и комуникация“, издаден от Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ и Факултета по журналистика и масова комуникация в чест на проф. д.н. Любомир Стойков – културолог, медиен експерт, изкуствовед, университетски преподавател и комуникационен менинджър. Премиерата се състоя в Аула „Магна“ на ФЖМК и бе уважена от академичния елит и редица ярки представители на българската журналистика. Голяма част от авторите на сборника също присъстваха на премиерата, за да поздравят проф. Стойков. Сред тях бяха проф. д.н. Ивайло Христов, проф. д-р Светлозар Кирилов, проф. д-р Луливера Кръстева, проф. д-р Симеон Василев, доц. д-р Милена Цветкова, гл.ас. д-р Ирина Гъркова, д-р Благовест Илиев и др. Проф. д-р Стефан Серезлиев – ректор на Театралния колеж „Любен Гройс“ и доц. д-р Мария Николова – ръководител на катедрата на ЮНЕСКО „Медии и обществени комуникации“ в УНСС също споделиха своите впечатления, съдържащи респект и признание. Водещ на премиерата бе проф. д-р Николай Михайлов, зам.-декан на Факултета по журналистика и масова комуникация.
В уводните си думи в сборника, посветен на 70-годишнината на проф. д.н. Любомир Стойков деканът на Факултета по журналистика и масова комуникация проф. д-р Веселина Вълканова пише: „Неслучайно проф. Стойков е един от най-разпознаваемите и сериозни медийни изследователи – не само по продуктивност, но и по задълбоченост и интердисциплинарност, оригиналност и последователност, които допринесоха за развитието на журналистическата наука и на едно цяло академично поле, а експертизата му е търсена у нас и в чужбина. Добрите учени оставят ярка диря – така и проф. Стойков успя да изгради ясно откроима школа от отлично подготвени дипломанти, докторанти и стотици журналисти, медийни специалисти и изследователи. Лаская се да мисля, че съм една от тях!“.
По време на премиерата на книгата директорът на УИ „Св. Климент Охридски“ проф. дфн Валери Стефанов отбеляза: „Проф. Стойков, за мен е чест да отбележа, че презентацията на този сборник, на една такава книга е акт на признание, първо от институцията Университет, второ от колегиалната общност. Това придава особена тежест, защото да получиш признание от колегите, понякога е нещо повече от това да получиш признание от институциите. Вие имате орден, който сигурно е много ценен. Но мисля, че тази публика също е своеобразен орден не по-малко ценен и не по-малко скъп за Вас, както и тази книга, разбира се!“.
„Убеден съм, че този сборник, това наше събиране и годишнината на Любо е просто етап в неговия творчески път – когато сърцето е младо, а умът свеж, а при него безспорно е така. Съвсем от сърце пожелавам след 10 години да се съберем по подобен повод по подобен сборник. Честито, Любо“, пожела проф. д-р Ефрем Ефремов – председател на Общото събрание на Факултета по журналистика и масова комуникация.
Доц. д.н. Мария Попова – съставител на сборника, посочи: „Значима част от настоящия сборник представляват статии, които анализират изключително многопосочното научно и журналистическо творчество на проф. Стойков – неговата активна, смела и разпознаваема журналистическа дейност като журналист, водещ на поредица от собствени телевизионни предавания за стил, автор на множество документални филми. Прави се преглед на неговите книги и статии, на цялостния му принос за развитието на българската наука. Всички автори отчитат още нещо важно – колко внимателен, коректен и добронамерен човек, колега, преподавател е проф. Стойков. Но и колко отдаден, целенасочен, мотивиран и безкомпромисен е по отношение на работата си, съумявайки да съчетава множество професионални дейности – преподавател в три университета, моден експерт, журналист в различни медии, учен с множество и значими изследвания, пиар специалист, културолог, ментор за своите студенти, дипломанти и докторанти. И добър приятел, за много от нас!“.
Проф. д-р Стефан Серезлиев – ректор на Театралния колеж „Любен Гройс“ изтъкна: „Проф. Любомир Стойков успява във всеки един проект – академичен, научен, професионален, почти ad hoc да създава изумително сполучливи и оптимално действащи екипи от колеги, които някак неусетно се превръщат в съмишленици в постигането на бляскави резултати – дали това ще бъде нова и иновативна магистърска програма, звездно събитие от креативните индустрии или интегрирани бранд комуникации, очевиден е неговият концептуален патентован персонален modus operandi да синхронизира по един очарователен начин, специфичен само за него, мениджмънта и творческа енергия. В този смисъл, за мен проф. Стойков е онзи своеобразен концептуален камертон, който дава очаквания и верен тон, като събира в една амалгама високите академични и професионални критерии с така необходимия и търсен, очакван, липсващ и невероятно капризен творчески импулс!“.
В своето изказване проф. д-р Маргарита Пешева – другият съставител на сборника, постави акцент върху двете най-главни роли на проф. Любомир Стойков – homo faber и homo ludens. Тя изтъкна още: „Любомир Стойков е интелектуалец и ерудит във всяко отношение… В интервюто на Светослав Иванов в предаването „120 минути” по bTV, озаглавено: „Джентълменът и звездите”, проф. Стойков формулира своето кредо, което от години отстоява: „Знанията имат смисъл, когато дават плодове…Стилът издава характера и културата на човека. Той е еманация на духовното у човека…Любимата ми българска дума е вдъхновение, защото тя дава смисъл на нашия живот… Най-важното е духът, вътрешната мотивация, да не спираш и вървиш напред!”.
Проф. д-р Николай Михайлов обърна внимание на обстоятелството, че трудовете на проф. Стойков са пряко свързани с изучването, анализа и преподаването на много широк кръг от различни медийни и комуникационни явления. Проф. Михайлов специално подчерта, че това което отличава проф. д.н. Любомир Стойков като забележим учен с висока академична репутация, е способността да разпознава перспективите и тенденциите в развитието на комуникационните технологии, културата, медиите, медийната и постмедийната естетика и изобщо цялото многообразие, което предлага дигитализацията на публичната комуникация. „Високата значимост на новото и неговият важен смисъл за науката са видими в обширните и авторитетни изследвания на проф. Любомир Стойков върху публичната комуникация, медиазнанието, дигиталните форми на публичност, онлайн платформите за споделяне, както и анализа на промените в журналистиката, връзките с обществеността, политическата публичност, лидерството като онлайн явление и т.н. Това се отнася и за публикациите на известния български учен за динамиката и промяната на медийната култура като цяло чрез трансформиращата сила на дигиталните комуникационни технологии. Именно тези оригинални идеи, задълбочени анализи и точни примери на проф. Стойков по отношение на публичната сфера в дигиталната епоха са обект на моето изследване в авторския ми текст в юбилейния сборник!“ – отбеляза проф. д-р Николай Михайлов.
Проф. д-р Симеон Василев в статията си „Културни хиперлинкове: размисли за Постман и Стойков“ разглежда тезата на професора, че няма влиятелна култура, изолирана от медиите и открива хармония във възгледите на големия американски медиен изследовател Нийл Постман и българският му колега проф. Любомир Стойков. Според проф. Василев в трудовете на нашия учен ясно е откроено виждането му, че медиите променят самата култура и създават нов тип ценности. „Ние може и да не харесваме масовата или по-скоро медийната култура, може и да не искаме да се занимаваме с нея, но тя ни преследва, тя не ни оставя на мира, тя – така или иначе – се занимава с нас, влияе ни и ни променя“ – отново е цитирана мисъл на Любомир Стойков от неговите културологични трактати, в публикацията на проф. Симеон Вяасилев.
В своята студия в сборника доц. д-р Милена Цветкова, която систематизира основните научни приноси на професора, изтъква: „Проф. Любомир Стойков е една от интелектуалните икони на България. Тази позиция е извоювана с осъзната мисия да реабилитира целостта между културата и науката, да „сприятели“ теорията и практиката, с което още преди края на тоталитарния режим (1989) откри пътя на новото поколение неортодоксални учени. Световната му известност е натрупана не само чрез международната му репутация, а и защото авторските му книги са притежание на най-големите световни библиотеки, сред които Конгресната библиотека на САЩ и Британската библиотека. При това трудовете му са градиращо и многократно цитирани!“.
Проф. д.н. Ивайло Христов подчерта: „В стила и образа на проф. д.н. Любомир Стойков винаги ме е впечатлявало многообразието и широтата на неговия разнолик талант и на неговия творчески калейдоскоп. В науката е важно да имаш характер, но важно е да имаш и късмет. Мисля, че професор Стойков има и таланта, и характера, но има и късмет. Какво имам предвид? Той тръгва в едно ново направление още през 80-те години, когато работи с професор Иван Славов, който е негов откривател и вдъхновител. Става дума за модата като част от естетиката и масовата култура. Една тема, която не беше чак толкова много интерпретирана, дискутирана и въобще не беше в главния информационен поток в българската наука. И това е много важно за младия Любомир Стойков, защото тази тема като снежна топка отваря пътя и към другите творчески области, с които той се занимава – лайфстайла, комуникацията, фирмената култура и т.н. И това е много интересно, защото винаги има един въпрос дали темата търси човека в случая Любомир Стойков или той я търси? Аз мисля, че тук имаме поравно и от едното, и от другото. Но така или иначе има късмет той в това отношение, защото захваща теми, които в края на 80-те и началото на 90-те години вече са актуални и които по-късно тази актуалност се разраства с геометрична прогресия. И на последно място, но не и по значение. Професор Стойков има в някаква степен писателски и белетристичен талант и в това отношение той е привърженик на идеята за социологизацията на науката!“.
Доц. д-р Мария Николова – ръководител на катедрата на ЮНЕСКО „Медии и обществени комуникации“ в УНСС, сподели: „Искам да подчертая нещо много важно – професор Стойков е един от малкото преподаватели, които успяват да съчетават успешно професионална практика. Това е човек, който успя да развие нишовия пиар на модата в България и да помогне на много български творци не само да станат познати имена в България, а да им даде възможност да излязат на световната сцена. Затова, професор Стойков, Ви пожелавам да предавате нататък Вашето вдъхновение така, както го предадохте на мен. Всъщност тази статия, която написах в сборника, е благодарение на един наш разговор, който имахме и той ме вдъхнови. Тя си чакаше своето място и смятам, че си го намери в най-подходящия формат, в най-подходящия сборник. Благодаря Ви сърдечно! Пожелавам Ви творческа енергия и академична дързост!“.
Журналистът и публицист Валерия Велева спонтанно се включи в изказванията и сподели: „Има нещо, което не бе казано и това ме провокира да се изкажа. Както никой друг и като единствен у нас проф. Любомир Стойков държи печата за стил – за добрия вкус, за правилното поведение в обществото, за естетическото послание в модата и за следване на традициите и ценностите в живота. Какво значи това? Едно събитие е станало, ако проф. Стойков е сложил своя печат за качество. Един политик се облича подходящо и се държи правилно, ако проф. Стойков е ударил своя безкомпромисен щемпъл върху неговата визия. Една дреха има смисъл да съществува, ако проф. Стойков е казал „да, това носи естетика“. Една личност се е превърнала в модна икона, ако проф. Стойков е дал оценката си за нейния висок професионализъм, стил, почтеност и класа. В това отношение той е безапелационен и безалтернативен. И безпощаден!“. По нататък г-жа Велева подчерта: „Това е огромна обществена тежест и отговорност. Тя може да бъде понесена само, ако не изменяш на принципите си и на високите критерии, които сам си си поставил. Това е изключително призвание! Проф. Стойков си го е извоювал сам – с дългогодишната си работа и в непрекъсната битка с грозното, с пошлото, с фалша и лицемерието в човешките отношения. Десетилетия наред – жалон! Без да съзнаваме, но както никой друг – с присъствието си в медиите, с множеството книги, с непрекъснатите модни дефилета, с работата си в студентските аудитории, проф. Стойков променя обществото ни, съживявайки в него сетивата към красота, към естетика и позитивизъм. Десетките награди са оценката за този огромен, неуморен труд, венецът на който е еталонът за стил на проф. Стойков, по който да се равняваме.“.
В своето благодарствено слово проф. д.н. Любомир Стойков отбеляза: „По волята Божия и по моята лична воля и страст научната и преподавателската ми битност бе оформена от няколко генерални мотиви и творчески интереси. Това са зоните на културата, медиите, комуникацията, стила, изкуството и красотата. Върл противник съм на казионното и банално писане и говорене, на каканиженето и папагалското повтаряне на общоизвестни истини. Затова още от студентския си период през 70-те години на миналия век тук – във Факултета по журналистика и масова комуникация, а по-късно и като журналист, университетски преподавател, анализатор и коментатор, бях обсебен от желанието да разказвам, анализирам и интерпретирам горещи, но неразработени теми и феномени – не само в научен аспект, но и като практически казуси.
Сред тези теми и феномени са поп-културата, масовата култура, кича, модата, субкултурата, поп-арта, публичния образ, репутацията, политическия лайфстайл, политеймънта и др., в т.ч. и различните естетически и социално-културни противоречия и девиации. В ранния си творчески период съвсем интуитивно, а по-късно логично и разсъдъчно изградих своето академично кредо „Новото в науката е немислимо без анализа на маргиналните, подценяваните и високомерно пренебрегваните явления и факти!“. Медийната култура е перфектният индикатор на вкуса и стила, силата на духа и нашествието на пошлостта. Медийната култура има шанса максимално да либерализира изкуството, но и отговорността да ограничи и стопира профанирането и опростачването като крайни деградиращи процеси. Никога не трябва да се забравя, че днешното мислещо същество е не само homo culturalis (културен човек), но и homo medialis (медиен човек)! Щастлив съм, че авторите на сборника „Медийна култура и комуникация“ са уловили и подчертали тази особеност на моята научна продукция, на моя професионален опит. Техните публикации са признание и ласкава оценка, че извървения от мен университетски път е верен, а постигнатите научни резултати – достойни. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ и Факултетът по журналистика и масова комуникация са върховна моя съдба и непресъхваща моя любов! Благодаря на всички за доверието и признанието!“.
Сред гостите на премиерата бяха проф. д.н. Милко Петров, проф. д-р Яна Костадинова, проф. д-р Минка Златева, проф. д-р Йорданка Узунова, доц. д-р Александър Христов, д-р Милка Александрова – Бучи, д-р Росица Рангелова, Добрина Чешмеджиева, д-р Гергана Дончева Янков, Мила Захариева, Павлин Андреев, адв. Пламен Джуров, Вероника Стефанова, Деси Краваева, Албена Александрова, Анелия Попова, Анжела Димчева, Кристина Несторова, Веселина Ангелова, Антоанета Боянова, Ивелина Бубова, Мадлена Иванова, както и много студенти, дипломанти и докторанти на проф. Стойков.
