Илиана Илиева е съвременен български артист – наблюдател, визионер, разказвач на истории, документалист и провокатор. Тя владее класическата техника на маслената живопис с ювелирна прецизност, но я поставя в изцяло съвременен контекст. Подчинява се педантично на боята с фин, но категоричен стил. Нейните дръзки и провокативни образи канят зрителя в диалог – със себе си, със света, със статуквото. През сложността на всекидневното и символиката на обикновеното, Илиана отключва интензивни емоции и задава въпроси за идентичността и смисъла на съществуването. За себе си казва: „Природният ми елемент е огън, но изкуството ме научи да бъда вода, да изглаждам ръбовете на скалите в себе си.“
От дебютната ѝ самостоятелна изложба през 2021 г. до днес, творческият ѝ път минава през 16 самостоятелни и групови изложби у нас и в чужбина. През 2022 г. участва в престижния арт форум The Other Art Fair в Лос Анджелис, а нейна инсталация е селектирана за официалния каталог Best of Fair и публикувана многократно в сайта на Saatchi Art. През 2023 г. е един от участниците в мащабната арт акция „Тухлата“, обединила над 140 български художници, както и в 34-тото издание на международния фестивал „Процес-Пространство“. Същата година попада в селекцията на списание „Форбс“ – „Жени на върха 2023“.
През 2024 г. Илиана представя изкуството си в Лугано, Швейцария. С новия си цикъл от картини, тя прави следваща смела крачка в артистичното си развитие през 2025 г. – усложнявайки визуалния наратив, композицията, палитрата и посланията като превръща зрителя в активен сътворител на нейния свят и участник в диалога.
Още от детските си години тя усеща влечението към изкуството – първият проблясък идва, когато печели конкурс за корица на юбилейна детска книга. Участва активно в художествени школи и е част от екипи, създаващи декори за театрални постановки в училище. Въпреки че професионалният ѝ път по-късно я отвежда в света на бизнеса, тя никога не спира да рисува.
„Вярвах, че в един момент пътищата ни с изкуството отново ще се пресекат“, споделя тя. Този момент настъпва с пандемията – време на преоценки и вътрешни битки. Именно тогава прави първата решителна крачка към призванието си. „Прегърнах изкуството така, както се прегръща човек, когото не искаш да изгубиш.“
Вдъхновението ѝ идва преди всичко отвътре – от емоции, размисли и непрекъснато търсене на смисъл. Нарича себе си „неспокоен човек в най-хубавия смисъл“ – артист, чиято еволюция върви в крак с вътрешната му трансформация. Обича мистичното, метафизичното, усещането за принадлежност към нещо по-голямо от материалния свят.
Художественият ѝ стил е дълбоко вкоренен в съвременния реализъм и фотореализъм, но не се страхува от експерименти. Работи с различни материали, участва в колаборации с артисти с контрастен изразен стил и дори представя концептуална инсталация в Лос Анджелис. Любим остава живописният маслен материал, който според нея съчетава „сложност, гъвкавост и категоричност“.
„Днес отново се връщам към реализма, но го поднасям по нетрадиционен начин – изследвам фрагментираното, размитите граници, архетипните начала и скритите пластове на съществуването.“
Процесът ѝ на създаване преминава през дълбоко вглъбяване и тематична подреденост. Създава серии, всяка подчинена на определен сюжет и концепция. Името на всяка картина или изложба следва тази вътрешна логика и е „кратко, категорично и многопластово – една дума може да бъде цяла вселена“. Примери като „Генезис“, “Disconnect”, “Alter Ego” разкриват интереса ѝ към дуализма и екзистенциалната символика.
Макар че изкуството ѝ е изцяло ръководено от емоцията, тя не крие, че е изправяна пред съмнения и моменти на криза – особено в началото на творчески процес. Но именно това, казва тя, е „най-облагородяващото чувство – да се предадеш безусловно на процеса без очаквания“.
Въпросът за баланса между традиционното и дигиталното изкуство за нея е не просто технически. „Може би изкуственият интелект ще бъде сътворец, но не вярвам, че ще може да изрази болката, тръпката, мириса на влажна гора или смелостта на Икар така, както го прави човешкото същество.“
Силна е и връзката ѝ с модата – за нея тя е не само средство за изразяване, а форма на изкуство. „Харизмата е най-пропорционалното и безупречно тяло, което може да бъде облечено“, казва тя с усмивка. Харесва еклектичността, драматичните визии и брандове като „Скиапарели“ и „Пако Рабан“, които „рушат клишета и създават реалности отвъд времето“.
Модата и изкуството за нея говорят на един и същи език, когато са водени от душа, визионерство и категоричност. Не изключва възможността в бъдеще да обедини двете сфери в авторски проект.
В момента подготвя нова серия, която ще представи наесен. „Процесът е бавен, дълбок, но си струва.“ А трансформацията ѝ – лична и артистична – продължава да носи нови измерения и върху платното, и в начина, по който се възприема и изразява като жена.
