Кой е Марк Ротко и къде е мястото му в галактиката на абстрактния експресионизъм? Защо американският майстор на меланхолията не се интересува от връзката между формата и цвета? Как се отразява перманентната му депресия върху неговите емблематични и в огромна степен – пионерски, произведения? С какво ретроспективната изложба на Ротко във фондация „Луи Вюитон“ се различава от предишните негови експозиции?…
Наистина са изумителни произведенията на прочутия художник, показани в Париж! Посетителят, който прекрачва прага на футуристичната сграда на фондацията се стъписва пред прецизно селектираните и хронологично подредени платна на Марк Ротко и мигом мобилизира съзнанието си по посока на най-важните асоциации, свързани с живота, творчеството и трагичната му съдба. И ако представите за твореца са бегли и повърхностни, жадният поглед се насочва към информационните дисплеи, към всяка картина във всяка зала, както и – разбира се, към персоналните смартфони и услужливите онлайн търсачки.
Артистичният път на Марк Ротко
Всеизвестно е, че Маркус Роткович (както е рожденото му име) е от Двинск, Латвия. Роден е през 1903 година, а се самоубива през 1970 година в студиото си в Ню Йорк. Изкуствоведи и критици определят Марк Ротко като един от най-важните и най-значими художници на ХХ век – откривател и създател на нови техники и форми на абстрактната живопис, духовна личност от много голям калибър, която променя предишните възгледи за авангардно, модерно и постмодерно изкуство. По собствените му думи, чрез своите произведения той се стреми да изпрати послания, свързани с такива ключови екзистенциални състояния, чувства и личностни събития, като трагедия, екстаз и гибел.
Ретроспективната изложба на Ротко поразява не само със своите мащаби, но и със старателно избраните и подредени негови платна. Представени са 115 творби от основните му периоди, включващи както най-ранни фигуративни произведения, така и най-зрели работи – връх в абстрактния му експресионизъм. Куратори на изложбата са Кристофър Ротко – син на маестрото, и Сузане Пейдж от фондация „Луи Вюитон“. Те и организаторите са положили колосални усилия да съберат на едно място шедьоврите на Марк Ротко от национални галерии, институции и музеи в целия свят, частни колекционери и, разбира се, от семейни сбирки.
Начало на кариерата
Ранният период на Ротко е представен от произведения, включващи типажи, състояния и импресии, които преодоляват баналността на всекидневието и фиксират важен етап от зората на художническата кариера. Картините са инспирирани от улични сцени, метростанции и даже голо човешко тяло. В този сектор е и единственият (или поне един от много малкото) автопортрети на Марк Ротко, рисуван през 1936 година. Картината излъчва резигнация, неопределеност и мистичност. Монохромният фон и отсъствието на предметни и декоративни детайли карат специалистите да открият доказателства, които свидетелстват за влечението на Ротко към Рембранд и по-точно – към неговите автопортрети, които той е виждал в Метрополитън мюзиъм.
Картината „Входът на метрото“ (1938 г.), която е част от серията „Картини на метрото“ илюстрира желанието на художника да акцентува върху архитектурните специфики на градската среда и по-конкретно на детайли като платформи, стълби, парапети, тавани и др. Интерпретацията на Ротко цели да интегрира самотните и сякаш лишени от живот фигури с архитектурния ландшафт, с фона на подземното пространство.
Едър щрих към продукцията на Ротко от „предабстрактния“ му период представляват и други негови фигуративни платна – неизвестни хора, актове, портрети и урбанистични ракурси. Не са нужни много усилия, според анализаторите му, за да се открие в неговата експресионистична техника влиянието на Анри Матис, Милтън Ейвъри и др. Малко преди 1940 година Марк Ротко обръща гръб на фигуративната живопис, твърдейки, че не може да се справи с рисуването на човешката фигура „без да я осакати“!
Митология и нео-сюрреализъм
Интересен етап или по-скоро творческа интермедия в изкуството на Ротко е времето, в което той е ангажиран да създава произведения в духа на митологията и нео-сюрреализма (съвместно със съмишлениците му Адолф Готлиб и Барнет Нюман). Справедливо е да се отбележи, че американските художници са силно впечатлени от изложбата „Фантастично изкуство, Дада и сюрреализъм“ в Ню Йорк през 1936 година и от този момент нататък те полагат усилия (в т.ч. и Ротко), за да родят съвременните митове. Показателна в това отношение е картината „Антигона“ (1941 г., маслени бои и въглен върху платно), „Гетсимания“ (1944 г., маслени бои и въглен върху платно) и др. През 1946 година Ротко прави решителен преход от т.нар. „сюрреалистична иконография“ към изцяло абстрактните творби.
Преди да засегнем творчеството на Марк Ротко през 50-те и 60-те години, разкрито в тази толкова мащабна ретроспективна експозиция, е добре да маркираме, макар и много бегло, отношението на художника към цвета и формата. Виртуозното боравене с багрите и завидните му колористични способности личат още във фигуралния период на неговото изкуство. Съзнателно или не, Ротко споделя възгледа на своя велик предшественик Василий Кандински, според който всеки цвят има своя мистериозен живот, отстоява го и съществува с него. Без да застива на това ниво, обаче, Марк Ротко сериозно надгражда постигнатото от Кандински.
„Не ме интересува връзката между формата и цвета!“
Независимо, че е изключителен майстор колорист и – както се казва, цар на цветните полета, художникът не се главозамайва от своята уникална дарба да изпраща послания чрез различните багри, а основно се фокусира върху емоционалните потребности на хората. Марк Ротко е повече от категоричен, когато твърди: „Не ме интересува връзката между формата и цвета. Единственото, което искам е да представя първичната човешка емоция – трагедия, екстаз, орис. Хората, които плачат пред моите картини, изпитват същото духовно преживяване като мен, докато съм ги рисувал. И ако вие сте развълнувани единствено от композицията на цветовете, значи сте пропуснали смисъла.“.
Кристофър Ротко – синът на художника, обяснява, че цветовата палитра на баща му потъмнява далеч преди неговите черно-сиви серии. Това потъмняване е продиктувано от желанието му да „забави процеса на взаимодействие, като използва цветове и опростена формална структура, които обгръщат зрителя и бавно се просмукват в съзнанието му“. Всъщност Марк Ротко е рискувал по този начин да отблъсне онези негови фенове, които по-рано са били привличани от ярките цветове, но е бил мотивиран от стремежа за по-задълбочено общуване, за по-смислен разговор с верните му последователи, които не биха го изоставили по никакъв начин.
Абсолютният абстракционист
През 1946 година Ротко прави решителен преход от т.нар. „сюрреалистична иконография“ към изцяло абстрактните творби. През следващите няколко години той си извоюва статуса на абсолютен абстракционист и превръща в своя запазена марка правоъгълните цветни полета, решени в червено, синьо, зелено, жълто и охра. Според неговия син Кристофър Ротко, великият художник не променя своята хроматична палитра, запазва богатите и наситени цветове, но радикално изменя формата по посока на нейното опростяване и изясняване. Марк Ротко прави това съвсем съзнателно и целенасочено, за да успее по този начин да разшири изказа, да даде нови параметри на посланието на формата. В свое интервю през 1956 година той убедително отстоява възгледа си, че изкуството е изключително силна форма на комуникация: „Фактът, че много хора се вълнуват и плачат, когато се докоснат до моите картини, показва, че мога да предам тези основни човешки емоции. Хората, които плачат пред моите произведения, имат същото религиозно преживяване, каквото имах и аз докато ги рисувах!”.
Съветите на Марк Ротко
Творчеството на Марк Ротко може да бъде разбрано и осмислено още по-успешно, ако се вникне в неговото отношение към музиката, както и в съветите, които той дава на другите художници. Най-вече става дума за препоръките му към живописците да се учат от децата, които рисуват по собствени идеи и развиват собствени стилове, в т.ч. как да изразяват по естествен начин своите преживявания, чувства, страсти. Както казва самият творец, реакцията на публиката в човешки план е „единственото нещо, което може наистина да удовлетвори художника“.
Докосването до ретроспективната изложба на Марк Ротко обогатява неимоверно в емоционален и психологически план всеки, който е готов за това преживяване, за това арт пътешествие в траекторията на абстрактната експресионистична живопис. Редом с естетическата наслада, тази експозиция ни напомня ултимативно колко е важно художникът да бъде свободен в своята спонтанност и спонтанен в своята свобода, да съгражда новите стилове и техники, като дръзко разрушава социалните и културните бариери, клишета и предразсъдъци.
Изложбата „Марк Ротко (1903 – 1970)“ във фондация „Луи Вюитон“ в Париж продължава да 2 април 2024 година.
