Преди броени дни във Франция по време на трагичен пътен инцидент намери смъртта си 56-годишната Матилд Фавие – директор на „Връзките с обществеността“ на Christian Dior Couture. Заедно с нея загина и нейният партньор Никола Алтмайер, който е френски филмов продуцент. Трагичната новина разтърси не само Франция и френската модна индустрия, но и целия свят – и по-специално средите, свързани с публичните комуникации в лайфстайл сферата, модния дизайн и бизнеса с модни стоки.
Композитор и диригент на специалните аутфити
Коя е Матилд Фавие? Преди да постъпи през 2011 година в „Кристиан Диор“ на ръководната позиция за връзките с обществеността и по-конкретно – в Dior Couture, тя е стажувала в „Шанел“, работила е в списание „Гламур“, в PR департамента на „Прада“, във френския пресофис на „Миу Миу“ и др. Оставила е много дълбоки следи в своята работа с най-популярните лица и посланици на „Кристиан Диор“ Натали Портман, Дженифър Лорънс, Шарлиз Терон, Риана и др. Могат да се посочат и още много имена на знаменитости, с които тя си е партнирала и които е ангажирала за професионалната си дейност – София Копола, Карла Бруни, Даян Крюгер и Летисия Каста.
През последното десетилетие Матилд Фавие се изявяваше като мениджър и координатор на облеклото на „Диор“ висша мода на такива мегасъбития като „Оскар“ и „Златен глобус“, на които тя ръководеше стила на посланиците на марката по време на самите изяви – церемонии, червен килим, ВИП-гости и др. Там тя беше композитор и диригент на специалните аутфити за специалните събития. Сред нейните заслуги е привличането в т.нар. „селебрити маркетинг“ на звезди като Джису от Blackpink и Аня Тейлър-Джой.
Изключителен принос към общуването със звезди
Необикновената професионална практика на Матилд Фавие със сигурност е пример и ориентир за комуникационните мениджъри, експертите по лайфстайл комуникация и имиджмейкърите. Този пример е особено стойностен с приноса ѝ към съвременното общуване със знаменитостите и умелото координиране на звездите – посланици на бранда „Диор“. Както самата Матилд твърди приживе, тя е връзката между модния дизайн на „Кристиан Диор“ висша мода, между произведенията с тази марка, от една страна, и знаменитостите, които обличат и носят тези произведения, от друга страна. От нейни интервюта и участия в медии, в т.ч. и подкастове, става ясно, че за професионалния ѝ стил са характерни фантазията, лекотата, непринудеността и финесът. Всички тези качества са обединени от думи като „свобода“ и „реализъм“. Съгласен съм, че работата на тази толкова значима личност за модния свят и неговата комуникационна система може да се окачестви като „нов тип феминизъм“, който не абсолютизира и не фаворизира безусловно модата, а издига в култ човечността и хигиената на отношенията. Желанието ѝ денонощно да бъде обградена от „творчество, красота и предизвикателство“ е ключ към разбирането на тази толкова интересна персона, на нейната душевност, на нейния характер и професионален маниер.
Отделен анализ заслужава нейната книга „Mathilde à Paris“ (Flammarion, април 2024), написана заедно с журналистката Фредерик Дьоде и илюстрирана с фотографиите на Паскал Шевалие. Този своеобразен гид на творческия Париж разкрива прелестите на креативната френска столица – мода и декорация, изкуство и красота, гастрономия и цялостен лайфстайл. Книгата тръгва от цитат на Саша Гитри – че парижанин не е роденият, а прероденият в Париж – и предлага групов портрет на творческия Париж през кръга от хора и места, които вдъхновяват Фавие. Именно затова тя може да се чете и извън авторското си намерение: като източник от първа ръка за светската и комуникационната мрежа, която стои зад изграждането на имиджа на „Кристиан Диор“. Изданието излезе и на английски език под заглавието „Living Beautifully in Paris“ (в разпространението на Rizzoli), с което достигна и до отвъдокеанската публика.
Обич и тъга в посмъртните послания
Часове след смъртта на Матилд Фавие медии и социални мрежи, телевизионни канали и подкастове бяха заляти с прощални думи на колеги, приятели и знаменитости, които изтъкваха с много обич и тъга нейните качества и добродетели. С думи като „сила“, „устойчивост“ и „житейска радост“ прочутият топмодел Наоми Кембъл отбеляза десетилетията приятелство помежду им, започнало още през 80-те години. Джису наблегна на топлотата и добротата, на грижата, подкрепата и специалните моменти в живота и работата им. Марион Котияр писа за борбения ѝ дух, усмивката, красотата и нежността на починалата, като не скри огромното си възхищение към нея. Селин Дион подчерта, че за нея Матилд е олицетворение на радостта и извор на добро настроение, и завърши посланието си с думи от „Химн на любовта“ на Едит Пиаф. Думите на Карла Бруни също действат по особено силен начин – тя отбелязва, че Матилд Фавие е слънце в живота на близките и приятелите си, лъчезарна и весела дори и в трудни моменти.
С респект и силни колегиални чувства са изпълнени и думите на Бернар Арно, председател и главен изпълнителен директор на LVMH – собственик на „Кристиан Диор“, който скърби във връзка с „трагичната и внезапна кончина“. Силни емоции – професионални и лични, се съдържат и в посланието на Делфин Арно, председател и главен изпълнителен директор на Christian Dior Couture, която изтъква, че къщата губи невероятен професионалист, а тя самата – вярна приятелка.
* * *
Животът на Матилд Фавие, прекъснат грубо, неочаквано и твърде рано, показва биографията и кариерата на един от най-успешните комуникационни мениджъри в лайфстайл индустрията – при това не къде да е, а в символа на световната луксозна модна индустрия „Кристиан Диор“. Намирането на точната връзка между философията и дизайна на прочутия бранд и неговите посланици, лица и медийни емисари е само един от приносите на мадам Фавие. Значима е нейната заслуга за издигане и развитие на ролята на знаменитостите за репутацията и авторитета на бранда в структурата на публичната комуникация. Безспорен е и приносът на Матилд Фавие към реалния феминизъм в контраст на деформираните и изопачени представи за вида на успялата жена и за модния фактор в публичния ѝ образ. Простата, а можем да добавим и естествената изтънченост за нея бе най-правилният „начин да избегнеш тъжното и грозното“.
