Бурен протест пред Народния театър „Иван Вазов“ провали премиерата на постановката „Оръжията и човекът“ по Бърнард Шоу на режисьора Джон Малкович. Организирана група от недоволни нападнаха директора Васил Василев, който се опита да направи изявление, след като беше поискана неговата оставка, и не позволиха на хората, закупили билети за културното събитие, да присъстват на спектакъла. Някои от тях се опитаха да щурмуват Народния театър и да влязат в сградата, но полицията ги изкара навън.
„Срамно е 2024 година някой да иска цензура“, каза Васил Василев пред журналисти, цитиран от БТА. Василев се обърна към недоволните с молба да гледат пиесата. Той обясни, че се е отзовал на поканата на протестиращите и се е опитал да говори с тях, но без успех. „Аз излязох с лицето си пред тях, за да попитам какъв е проблемът. И те ме щурмуваха“, каза още директорът на театъра. „Ако днес има държава, ако днес има министър-председател, президент и правителство, те ще защитят правото на българските граждани, правото на българските творци свободно да изразяват своето творчество“, каза още Василев пред БТА.
Като основна причина националистите изтъкват факта, че текстът на пиесата, в която акцентът е Сръбско-българската война, е антибългарски, тъй като представя народа ни в комична светлина.
Агресията на патриотично настроените протестиращи се насочи към режисьора Тео Ушев и актьора Владо Пенев, които се опитваха да влязат в сградата на театъра. В крайна сметка премиерата стартира със закъснение, но беше изиграна пред камерна публика.
Актьорската гилдия категорично осъди действията на протестиращите, подчертавайки, че културните събития трябва да бъдат пространство за свободно изразяване и творчество, а не сцена за агресия и цензура. Съюзът на артистите в България излезе със специално изявление, в което се казва: „Позорните събития от миналата вечер не могат да бъдат подминати. В ръцете на МВР и Столична община ще бъде разследването на причините, довели до тази срамна за цялото ни общество ситуация.
Нито пиесата на Бърнард Шоу, нито постановката на Джон Малкович, нито репертоарната политика на Народен театър „Иван Вазов“ унижават нашето гражданско и национално съзнание. ТЕАТЪРЪТ възпитава в усет към красивото, в толерантност, отговорност и въздига. Отдавна сме запознати със съдържанието на пиесата и тя по никакъв начин не говори обидно и язвително за българската история, за българските постижения и българския войник. Странно е, защо през 90-те години – годините на гласността, когато пиесата е поставяна и играна в не един български театър не е имало брожения.
Има нещо ключово в избора на момент и дата за премиера, но не от страна на Народния театър – премиерите се изготвят с изричното съобразяване с програмата, както на режисьора, така и на актьорите. Моментът е избран от провокаторите с оглед на политическата ситуация в България – начало на новоизбрания Парламент. Многократно през последните месеци към нас са пристигали съобщения свързани с това, дали одобряваме пиесата и възможността тя да бъде свалена от репертоара под натиск и заплаха. Странно, но едва ли случайно тези съобщения и писма съвпадат винаги или с избори за Народно събрание или с начало на парламентарна сесия. Това нееднозначно показва, че тук става въпрос за опит на политически формации за управление на българското общество по един по-различен, нереден начин. Не можем и не бива да се съгласяваме с този начин на управление.
Изказваме своята почит и благодарност към всичките ни колеги на сцената на Народния театър миналата нощ, които не предадоха театъра, не се страхуваха, не се отказаха. С тях и тяхната смелост се гордеем.
Отправяме апел към всички колеги, които работят в сферата на сценичните изкуства в цялата страна – ние също можем да се организираме, но за смислена кауза. Нека всички, които смятат, че театърът НЕ бива да бъде цензуриран да излязат тази вечер преди началото на своите представления и да прочетат няколко изречения от пиесата „Човекът и оръжията“.
Актрисата Весела Бабинова също не остана безучастна към случилото се и сподели в профила си във Facebook: „Малък Градски Театър „Зад канала“ застава зад колегите си от Народен театър „Иван Вазов“, и категорично осъжда случилото се там вчера вечерта. Недопустимо е да ставаме свидетели на такива грозни сцени. Още по-недопустимо е причината за тях да бъде театрално представление. Изкуството няма националност, няма раса, няма политически убеждения. Изкуството е начин да се справяме с неизбежния изход, който очаква всички. Допускането на подобни акции, в същината си, означава допускане на цензура, а всички ние знаем какво означава допускането на цензура. Всеки човек е свободен да има естетически компас и да се ръководи от него, да харесва или да не харесва. Това е основен принцип на демократичното живеене. Насилието е точно обратното.“
Помолен за коментар, проф. Любомир Стойков – културолог и изкуствовед, заяви, че за него е неприемливо и недопустимо грубото незачитане на творческата автономия и естетическата специфика на художествените произведения: „Гражданските колизии и бруталните посегателства над поставената от Джон Малкович пиеса „Оръжията и човекът“ от Бърнард Шоу в Народния театър показват три ужасни духовни дефицити. Първият е неспособността на протестиращите да схванат и осмислят природата на изкуството и твореца, които имат право на собствен прочит на реалния живот и реалната история – с неизбежните хиперболи и метафори, ирония и пародия, литературна фикция и емоционално-образна интерпретация. Вторият дефицит е липсата на ясно съзнание за етичните норми на публичното поведение, които изключват грубостта и насилието, физическата разправа и нецивилизованото държане по отношение на художествената култура, нейните представители и техните произведения. Третият дефицит е отсъствието на достатъчна информираност (тази пиеса вече е поставяна няколко пъти у нас и се е радвала на радушен прием от публиката) и респект към почерка и стила на Бърнард Шоу, както и към личността на Джон Малкович – културен феномен от световна величина.“. По-нататък проф. Стойков изтъкна: „Публиката и обществото могат да реагират както си преценят – всеки по своему, според своите естетически и духовни критерии. Те не са длъжни да ръкопляскат на онова, което не харесват и имат правото да изразят по подобаващ начин своето критично отношение в т.ч. и в социалните мрежи, но не и да налагат със сила забраната и своето несъгласие на другите – на онези, които харесват и предпочитат един или друг стил, да имат достъп до спектаклите, които ги обогатяват духовно, доставят им естетическа наслада и в крайна сметка ги радват. Демокрацията е несъвместима с принудителното налагане на вкус, забраняване на книги, свалянето на театрални постановки, филми и пр. в резултат на извън професионални съображения. Подобно драстично и антикултурно поведение е характерно за други исторически времена – мракобесни, тоталитарни и авторитарни!“ .
