Това, което показа Андерсън в музея „Роден“, беше всичко друго, но не и предсказуемо. Само дни, след като същата локация стана свидетел на колекцията му мъжка мода, младият дизайнер се гмурна в дълбоки води и то пред очите на своя идол Джон Галиано, който беше специален гост на спектакъла.

L’enfant terrible, както е известен ексцентричният британец, присъства за пръв път на ревю на модната къща, от която беше изгонен през 2011 г. заради антисемитски изказвания. Мисията на Джонатан Андерсън да реабилитира Галиано не е никак случайна: „За мен в съвременния свят той е „Диор“, споделя новакът във висшата мода за своя именит предшественик. „Когато копираш природата, винаги научаваш нещо“, гласят бележките към ревюто, чиято отправна точка и вдъхновение е букет от циклами, подарен от Джон Галиано на Андерсън по време на посещение в студиото преди няколко месеца. Това е причината флоралните мотиви да изпълват залата за ревюто и да бъдат не просто декоративен акцент, а емоционален център на цялата колекция – разцъфнали в триизмерни апликации, принтове и деликатни бродерии, те превърнаха подиума в поетична градина.

„Природата не предлага фиксирани заключения, а само системи в движение – развиващи се, адаптиращи се, трайни. Висшата мода принадлежи към същата логика“, смята Андерсън и може би затова представи своята концепция за haute couture с лекота, все едно размахва вълшебна пръчица.

Със своята колекция дизайнерът разказа история за „жените-цветя“ , а предложенията му бяха като ехо от отминала епоха, в която се чуваха гласовете на неговите предшественици. Джонатан Андерсън доведе обема до крайност: полите във формата на камбана изглеждаха като уголемени версии на момина сълза, любимото цвете на Кристиан Диор, което той превръща в символ на своята модна къща.

Копринени жакардови тъкани с флорални мотиви, бяла коктейлна рокля, покрита със стотици малки седефени пайети, рошава рокля-палто с разнищени краища и по-спокойни модели като палто до глезена с драматична асиметрична яка, прозрачна рокля от опушен тюл и спиращата дъха финална булчинска визия – всичко говореше за радикална простота, създадена с почти маниакална прецизност.

Андерсън беше развихрил до крайност флоралната си фантазия, като този обединяващ детайл се появи и във формата на обемни обеци, и като декорация на обувките. А първите три рокли с напълно нестандартна кройка носеха името „Магдалена“ на кенийската керамична артистка Магдалена Одундо, чиито творения са били източник на вдъхновение за Джонатан Андерсън.


Източник:


