При пътуванията си до Париж съм посещавал много изложби в Двореца „Галиера“ и имам неизличими спомени за експозициите, посветени на Шанел, Жак Фат, Живанши, Стивън Джоунс, балните рокли през последните 150 години и др. Признавам си, че бях много заинтригуван от решението на един от най-влиятелните и авторитетни музеи на модата и костюма в света да отвори своето пространство за може би най-скандалния, най-бруталния и авангарден дизайнер на нашето време – Рик Оуенс. Наричат го „архитект на ъндърграунд модата“, „най-подривният дизайнер“, „естетически бунтар срещу патриархата“, „кръстник на готик гламура“ и пр. Но кой е Рик Оуенс? Кои са неговите учители и коя е неговата аудитория? Каква е неговата философия и естетика? Какви са посланията в най-новата му ретроспективна изложба? И защо решава да се пребазира от Америка в Европа и от Калифорния в Париж?
Оуенс принадлежи към онази категория модни дизайнери, които използват ярки, крещящи и драстични изразни средства, за да счупят клишетата на публичната комуникация с цел привличането на максимум внимание в резултат на което да разчистят стереотипите и конвенционалните представи и – вече съвсем на чисто, да споделят своите възгледи и идеи, много от които имат както екзистенциален, така и социален характер. Неговите провокации целят постигането на естетически и културен катарзис от нестандартно и в значителна степен странно естество.
Можем да се доверим на почетния директор на Двореца „Галиера“ – испанската изкуствоведка и експерт по история на костюма Мирен Арсалус, която му отрежда фундаментално място в световната мода и го окачествява като „неконвенционален и безспорно актуален“. Според нея, той е едновременно „култов и търговски успешен“ и чрез своята специална техника, в която са налице множество културни, исторически и художествени препратки, разрушава съществуващите представи за красота и вкус или най-малкото ги поставя под въпрос. Рик Оуенс е признат и високо ценен творец от най-авторитетни организации. Носител е на много награди и отличия, между които American National Design Award in Fashion Design (2007), Geoffrey Beene Lifetime Achievement Award (2017), Menswear Designer of the Year от CFDA и Fashion Group International Superstar Award (и двете през 2019 година), Women’s Wear Daily Honours Award (2021) и др.
Изложбата, озаглавена „Храм на любовта“, съдържа повече от 100 произведения, представени на дневна светлина в широкото пространство на музея с изглед към двора и градината, които също са аранжирани с творби на дизайнера. Това е рядко срещана практика, тъй като почти винаги експонатите се показват в тъмни и оскъдно осветени помещения и остават в рамките на сградата на музея. Освен облеклата и допълненията, създадени от твореца, презентирани са множество видео и фото документи, инсталации и оригинални лични свидетелства за живота и творчеството на дизайнера. Отделено е място дори за общата му спалня с неговата съпруга Мишел Лами – такава, каквато е била, докато те са живеели в Калифорния.
Екстериорната площ в двора е изцяло издържана в духа на тоталната концепция на изложбата: три статуи, обвити в плат с пайети пред сградата на музея, тридесет циментови скулптури, които експертите оприличават на проектираните от дизайнера мебели, както и растения, типични за калифорнийския климат, включително и любимите на Рик лози.
Ъндърграунд културата инспирира Рик Оуенс
Както експонатите в експозицията, така и каталогът към нея недвусмислено показват духовните – културните и естетическите, корени на Рик Оуенс, които пък ориентират към генезиса на неговите способности. Необикновен и неординерен талант, който черпи вдъхновение както от младежката градска култура и ъндърграунд ценностите, така и от значими творци като Гюстав Моро, Аликс Гре, Рихард Вагнер, Марсел Пруст, Йозеф Бойс, Жорис-Карл Юисманс, Стивън Парино, Лари Легаспи, Пол Вирилио и др. Впечатляващо е съжителството на произведения, вдъхновени от изкусните драперии и скулптираните тоалети на мадам Гре, от една страна или пък костюмите на „Кис“, пректирани от Легаспи, и представители на различни влиятелни реформаторски течения в музиката, живописта, модата и литературата – на символизма, модернизма, декадентското изкуство, деконструктивизма, постмодернизма и др.
Алтернативните културни форми, неформалните общности и секс клубовете в Ел Ей оставят задълго, а може би и завинаги своя отпечатък върху дизайнерския му манталитет и бъдещата му продукция – в началото много по-директно и властно, а с течение на времето – все по-деликатно, сдържано и дискретно. В средата на 80-те години на ХХ век той изработва фалшиви копия и имитации на облекла, заимствани от големите дизайнерски брандове, а през 1986 година представя авторски аксесоари в прочутото списание Interview. Оуенс не е първият, а и няма да бъде и последният моден творец, който се вдъхновява от субкултурата, контракултурата и попкултурата, от подземния свят и паракултурните структури. Преди него са такива гиганти в модата, като Ив Сен Лоран, Вивиън Уестууд, Жан Пол Готие, Аликзандър Маккуин, Марк Джейкъбс и редица други. Всъщност това са дизайнери, които черпят инспирации от ъндърграунд културата, за да постигнат свобода, да дадат размах на своя бунтарски дух и разкрепостеност, граничещи с крайни визуални предизвикателства от еротичен и сексуален характер. Подземната култура окуражава творците да мислят без цензура, да не се съобразяват с формалните ограничители и да приемат като основни свои изразни средства и техники крайните предизвикателства, съчетани с взривяването на табутата и лицемерния морал.
Алтернатива на конвенционалната естетика
Изложбата „Храм на любовта“ представя цялостно творческия път и еволюция на Рик Оуенс – от най-ранните му творби до най-зрелия му период, т.е. до ден днешен. Много от експонатите са предоставени за изложбата от притежателите им, частни колекционери, от различни депа и хранилища, както, разбира се, и от личния фонд на дизайнера. Оуенс няма някакви свръхочаквания за отзиви и оценки, макар че си дава отлично сметка за силата и мащабите на своето изкуство. Той – по неговите собствени думи, се разграничава от стандартната култура и конвенционалната естетика (без да ги отхвърля) и предлага алтернативи, различни креативни решения от обичайните художествени опции, като вярва, че зрителите и потребителите ще намерят в тях отражението на тяхното „Аз“.
За да помогне на посетителите да се ориентират в идеите и мотивите, опорите и предизвикателствата в неговото изкуство, Рик Оуенс припомня и подчертава непреходната актуалност на собствената си философия от най-ранния му период – от дизайнерската му зора в Лос Анджелис: „Облеклата, които създавам, са моята автобиография. Те са спокойната елегантност, която искам да достигна, и заедно с това – пораженията по пътя. Те са израз на нежност и бушуващо его. Те са юношеската идеализация и неизбежното й поражение!“. В специалния каталог към изложбата дизайнерът обяснява съвсем достъпно, че през всичките десетилетия на своята работа той разказва историята за общите и индивидуални тревоги, които преживяваме. Оуенс през цялото това време търси точния баланс между „контрол и срив, действие и реакция, защита и любов“.
Изложените произведения на дизайнера в Двореца „Галиера“ оставят усещането за първични, но рафинирани ценности, които визуално са несъвместими с артикулите на баналния луксозен моден пазар. Те излъчват грубовата независимост и независима грубоватост. Тези послания обаче нямат нищо общо с недодяланите или пък недовършени образци, тъй като са обагрени със собствена хармония, баланс и даже изтънченост. За да я разберем, е добре да вникнем в един от най-големите житейски и творчески успехи на Рик Оуенс – отстояването на лична авторска автономия и на собствена независимост. Той неведнъж споделя в публични изяви и интервюта, че дължи това от една страна на партньорите, с които работи, а от друга, че неговият професионален похват или още трик е да постига целите си в точното време, на правилната цена и на правилното място. Възможността всеки ден да се отдава на сладка следобедна дрямка, според самия творец, също е съществен белег и доказателство за неговата свобода, за живота му, който е контролиран главно от него.
Съзнавайки, че насладата на красотата и изпитването на удоволствие от досега с нея е привилегия и награда от най-висок ранг в човешкия живот, дизайнерът е удовлетворен, че е сред творците, които създават красота. Той се възприема като „естетически глас“, но неговият апел, неговите пърформанси не са ограничени и стеснени в трафаретната рамка „изкуство за самото изкуство“, а за разлика от конвенционалната естетика е наситен с метафорични или директни призиви и присъди срещу лицемерния свят, свръхконсуматорството, принизената роля на жените, алчността, замърсяването на природата и др.
Смисълът на провокацията и скандалността
Провокациите на Рик Оуенс са детонаторът на скуката, на опасната безметежност и на еснафската лежерност на публиката и потребителското общество. Смисълът на скандалността и на дръзките предизвикателства в неговото изкуство е подобен на всевъзможните провокации, без които са немислими авангардните и експерименталните творчески прояви. Без тях е невъзможен и пробивът на новата форма и на новата визия. Освен това провокацията като творческа нагласа и магнетично средство за привличане на вниманието е сред най-важните обяснения за авторското самочувствие на Оуенс. По неговото собствено признание той се възхищава на Дейвид Бауи и Зиги Стардъст, както и на Джон Уотърс и Дивайн, които с провокативното си творчество и поведение помагат на света да не се унесе в блажен и вреден сън. Но те помагат и на Рик Оуенс, за да осмисли по-рафинирано своята мисия да взривява стереотипите и клишетата не само в модния дизайн и модата, но и в стила на живеене.
Частични – по-ярки или по-приглушени, белези на неговата скандалност могат да се открият в годините на неговото израстване и реализиране на дизайнерското поприще. Но представянето в Париж през 2015 година на колекцията „Sphinx“ („Сфинкс“) есен/зима 2015, с открито показваните генитали на мъжете модели, сякаш е най-драстичното проявление на желанието му чрез шока да събуди обществения интерес и подкрепа на каузата му срещу дискриминацията на жените. Съвсем логично е в духа на неговата философия да се зададе въпросът „Защо днес никой не се шокира от голотата на женското тяло, а се скандализира при вида на мъжки полови органи на модно ревю?“. Оуенс не желае да се отнася към жените като кукли и да ги поставя в несигурни и неясни позиции, а предпочита да разкрива вътрешната им красота.
Провокацията и скандалността в произведенията на Рик Оуенс често пъти е на ръба на допустимото от традиционния обществен морал. Понякога това са послания, които непосветените прибързано биха окачествили като вулгарни и едва ли не порнографски. Тъкмо за тях, пък и за подрастващите е сложен предупредителен надпис на входа на мистичната зала „Piss Chapel“ – залата с провокативната статуя на Оуенс и „непристойните“ видеоматериали от негови инсталации и пърформанси. Табелата информира посетителите, че в помещението са изложени произведения с експлицитен сексуален и насилствен характер, които биха повлияли и засегнали чувствителността на някои хора, особено на деца, както и, че залата не се препоръчва за непълнолетни.
Чрез своите произведения, а и в много от публично изявената си дизайнерска доктрина той се обявява против мъжкото господство, стремейки се да разкрива по убедителен (разбирайте и натурален, и драстичен начин) силата на жената. Редом с това Рик Оуенс търси и намира начини по визуален път и чрез своите нестандартни дефилета да разкрие идеята и социалния си призив за по-голяма подкрепа и грижа за жените. Силен пример за това е ревюто на колекцията му прет-а-порте пролет/лято 2016, наименована „Cyclops“ („Циклоп“), в което на парижкия подиума се представят модели с живи раници, т.е. жени модели, които носят други жени, привързани към телата им с ремъци. Самите ремъци са характеризирани като визуална метафора на грижата, подкрепата и защитата на женския пол – един толкова съществен сегмент от социалната и културната концепция на дизайнера.
В изложбата на Оуенс в Двореца „Галиера“ не е пропуснат и още един важен акцент, който има силен социален резонанс: адресатът на неговото и на съпругата му Мишел Лами хуманно отношение са маргинални групи и личности, които обаче имат смелостта да се противопоставят на казионността, на несправедливостта, на общественото лицемерие. Както правилно е отбелязано, Рик и Мишел не дават подаръци на знаменитости, а предпочитат да подкрепят личности като Елен Хазера (френска журналистка и писателка, отстояваща правата на LGBT общността), която е и една от първите транссексуални жени във Франция, публично афиширала своята ориентация и принадлежност.
Преместването на Рик Оуенс в Париж е обяснявано неведнъж от самия дизайнер. Прави го по съвет на един търговец на дребно, който купувал неговите облекла и му казал, че трябва непременно да отиде във френската столица и да ги представи там. Това е конкретният факт, но същинската и голямата причина за неговия трансфер е, че в Париж го очаква същинската му публика и, че тъкмо там той получава максималната свобода за изява – свобода, за каквото не е могъл и да мечтае, докато е пребивавал в американска среда, която го потискала и дори отвращавала с тежненията си към прекаленото консуматорство и лицемерното благоприличие. „Когато получих дистрибуторския договор в Европа, Мишел дойде с мен. И това беше всичко: просто си тръгнахме. Кацнахме в Париж!“ – ще сподели по-късно Оуенс в свое автобиографично откровение…
* * *
Досегът до всяка изложба, в това число и до такава мащабна експозиция, като „Храм на любовта“ с произведения на Рик Оуенс, оставя както фрагментарни, така и цялостни впечатления. Детайлите, които без усилие се запечатаха в паметта ми са свързани с любопитното приемане и оттласкване на дизайнера от произведенията на легендарната мадам Гре; естествената грубост и грубоватата естественост на селектираните и изложени негови произведения; примерите за колаборация със световни брандове от рода на Eastpak, Adidas, Dr. Martens, Converse, Rimowa; синхрона и контраста на интериора и екстериора на изложбата; не на последно място – неговата разголена скулптура, възвисяваща се и уринираща в специално корито в залата с предупредителен надпис за непристойни сцени – статуя, за която сравненията с Манекен Пис или фонтана „Пикаещото момченце“ в Брюксел биха били пресилени и недотам основателни. Но това са фрагментите. Кое е цялостното впечатление от тази изложба в „Галиера“?
Цялостното впечатление най-вече кореспондира с мисията на авангардното и провокиращото визуално изкуство, което в лицето на Рик Оуенс има изключително ярък представител, да разчупва каноните в творчеството и да възвръща усещането за творческа свобода и оригиналност, и непривичност на изказа и изразните средства. Вглеждането в тези над сто експоната не просто осмисля трансфера на дизайнера и неговата съпруга от Лос Анджелис в Париж, не само откроява значението на фабриките на Owenscorp в Италия и Франция, не само представя ролята на модата като платформа за мощни социални идеи и движения за справедливи каузи. Експозицията „Храм на любовта“ илюстрира – при това изключително професионално, интеграцията и универсалността на таланта в лицето на Оуенс. Един естетически бунтар, един непокорен творец с тежнения към скандалност и брутализъм, който обаче има своите дълбоки корени и е зареден с философията и практическия опит на най-големите автори в областта на литературата, музиката, дизайна и фотографията. Шокът и възхитата от тази изложба имат своето оправдание, имат своето основание и то е нежността и бушуващото его на Рик Оуенс.
Париж – София
Източници:
- Schneier, Matthew. Talk the Talk A career-spanning conversation with Rick Owens, the godfather of goth glam. In The Cut, Dec. 10, 2019. Available from: https://www.thecut.com/2019/12/rick-owens-interview.html .
- De Sortiraparis, Audrey. Rick Owens: the fashion exhibition dedicated to the designer arrives this summer at the Palais Galliera. In: Sortir à Paris, August 8, 2024. Available from: www.sortiraparis.com/en/what-to-visit-in-paris/exhibit-museum/articles/318340-rick-owens-the-fashion-exhibition-dedicated-to-the-designer-at-palais-galliera-enters-its-final-days .
- Palais Galliera. Rick Owens, Temple of Love. Available from: https://www.palaisgalliera.paris.fr/en/exhibitions/rick-owens-temple-love .
- By Rick Owens, as told to Luke Leitch. My first job in fashion: Rick Owens. In: Vogue Business, January 22, 2025. Available from: https://www.vogue.com/article/my-first-job-in-fashion-rick-owens .
- Socha, Miles. The Originals: Rick Owens. The designer reflects on his slow-burn career, which reached its latest crescendo with a retrospective exhibition at the Palais Galliera. In: WWD, September 4, 2025. Available from: https://wwd.com/fashion-news/designer-luxury/rick-owens-profile-interview-1238008453/ .
