Иновативният български дизайнер Николай Божилов представи визуалния си експеримент Biomorphic³, с който се впуска в изследване на трансформациите на формата и превръщането й в динамична структура. Концептуалният проект поставя специфични въпроси, свързани с новите значения на идентичността, на които Ники Божилов отговаря с ресурсите на модата, която отказва да бъде статична, а е представена като независима структура в пространството.
Известният културолог, изкуствовед, журналист и университетски преподавател проф. Любомир Стойков сподели: „Тази изява на Ники Божилов въздейства, подобно на други негови събития, интегрално и ултимативно. Нейният ефект засилва впечатлението от мащабния и оригинален талант на дизайнера, от една страна, и от друга – на огромния ресурс, с който арт инсталацията и пърформансът продължават да разполагат. Този дизайнерски ивент недвусмислено показа, че Biomorphic³ – модата не иска да е статична! Българското модно и визуално пространство имат огромна потребност тъкмо от такива прояви с по-голям социален и културен адресат. Моите адмирации!“
Може ли формата да притежава личността?
„Biomorphic³“ поставя този въпрос като основна тема, изследвайки как статични форми могат да се трансформират и придобиват нови значения. Проектът показва, че формата не е просто физически обект, а активен участник в изграждането на идентичност. Да мисля в тази посока и да изградя този проект бях провокиран от креативния медиатор на изложбата проф. д-р Мариела Гемишева. Изградихме концепция, чрез която трансформацията на куба в динамична структура разкрива възможността формата да въплъщава и дори да създава личност. Тук е мястото да благодаря и на Националната галерия и нейния директор Ярослава Бубнова за предоставената възможност да реализирам проекта си в Квадрат 500.
Как Biomorphic³ се вписва в диалога между мода, геометрия и биологични форми?
Проектът разрушава границите между тези три сфери, като използва модата като средство за трансформация. Кубът, като символ на геометричната строгост, се разпада и придобива органичност, преминавайки в нови, носими форми. Това движение от статично към живо и адаптивно е в сърцевината на диалога между структура и тяло.
Какво символизира огромният куб в пърформанса?
Кубът е отправна точка за изследване на статичността и възможността за промяна. В началото той представлява строг, геометричен и затворен обект, но чрез пърформанса се разпада и се превръща в носими структури. Това символизира процеса на деконструкция, освобождаване и преосмисляне на границите между дрехата и пространството.
Защо се спряхте на синия цвят?
Синият цвят е символ на безкрайност, дълбочина и трансформация. Той може да се свърже както с технологичния и футуристичен аспект на проекта, така и с природни елементи като небе и вода, които са в постоянна промяна. Освен това синьото има асоциации с духовността и експерименталния подход в изкуството.
Как модата се превръща в средство за трансформация в този контекст?
Проектът показва, че модата не е просто средство за обличане, а инструмент за преосмисляне на формата и идентичността. Чрез процеса на деконструкция, елементите на куба стават носими, преминавайки от скулптурни обекти към функционални части от облеклото. Това доказва, че модата може да създава нови реалности и да променя възприятията за тяло и пространство.
Защо модата отказва да бъде статична?
Модата е в същността си динамична – тя реагира на социални, културни и технологични промени. В „Biomorphic³“ тя е представена като средство за движение и трансформация, което разширява границите между форма и функционалност. Дрехата не е фиксиран елемент, а нещо, което се адаптира, променя и дори съществува като независима структура в пространството.
