За трета поредна година организирате уъркшоп на института Лий Страсбърг в Лос Анджелис. Какво Ви мотивира да превърнете това начинание в традиция?
За трета поредна година организирам уъркшоп на института Лий Страсбърг, но за първа година той ще бъде воден от Дейвид Лий Страсбърг. Това е невероятна възможност, защото Дейвид много трудно се съгласява да води такива класове и това е първият такъв уъркшоп на Балканите и един от малкото в Европа, за което свидетелстват и запитванията за участие от чужбина. Винаги съм организирала този уъркшоп единствено и само заради участниците в него. Мотивацията ми е тяхното щастие, развитие и реализация. Клиширано или не, за мен водещ е смисълът в нещата, които правя, а този курс има много смисъл.
Организирането на подобно събитие изисква време, усилия и отдаденост. Кое беше най-голямото Ви притеснение в началото и изчезна ли то с годините?
Когато обичаш това, което правиш, за щастие то не се усеща като усилие, а напротив, нямаш търпение да започнеш работа по него. Относно притеснението, аз винаги се притеснявам – за всичко! Независимо колко пъти съм го организирала, всеки път е като наново.
Много ми помага, че имам подкрепата на Столична Община, дирекция ‘’Култура’’, както и на НАТФИЗ. Разбира се и хората, които срещаме по пътя, са важни. Ники Мутафчиев е човек, който е помогнал много за изграждането на уъркшопа.
Как се развиват победителите от предишните две издания на уъркшопа?
Бояна Авджиева, която спечели първото издание, замина за Лос Анджелис и даже приключи обучението си там. В момента е в процес на изкарване на работна виза и аз много се гордея с волята и хъса, които не спира да показва. А победителят от миналогодишното издание, Александър Караколев, сега работи върху организацията по заминаването си, което не е никак лесна задача, защото стипендията покрива обучението там, но за съжаление не покрива разходите за живот. Изобщо цялото нещо си е една голяма битка. Аз съм го извървяла този път и зная колко е трудно.
Какъв е профилът на участниците в двата вече проведени уъркшопа – повече млади таланти или вече утвърдени актьори?
Най-хубавото е, че има и утвърдени актьори, и такива, които тепърва започват своя път на сцената. Радвам се много като видя утвърдени имена да кандидатстват, защото това показва, че гледат на професията като на неспирен процес на развитие и усъвършенстване. Участвали са актьори като Калин Врачански, Силвия Лулчева, Ирен Кривошиева, Жаклин Дочева и други. Радвам се еднакво много и като видя талантливи нови лица… просто имаме много добри актьори с много потенциал.
Какви промени виждате в актьорите след преминаване на обучението?
Промените се случват още по време на обучението, всеки един ден, всяка една минута, която работят. Много е вдъхновяващо да се наблюдава отстрани.
Как българските актьори възприемат Методът – има ли предизвикателства в адаптирането му към нашата театрална и филмова среда?
Методът е актьорска техника, която с годините се е доказала като една от най-добрите. От актьора зависи дали ще работи с нея или не, всеки избира това, което най-много резонира с него. Може да бъде приложена навсякъде, разбира се.
Част от уъркшопа е и онлайн кастинг класът на Дана Теодоратос, която води кастинга на сериали като ‘’Ривърдейл“, „Клюкарката“, „Дневниците на вампира“, „Непорочната Джейн“, и др. Какво според Вас най-често подценяват актьорите, когато се явяват на кастинг?
Понеже през мен минават всички кастинги вече трета година, имам доста добра представа наистина. Често ми прави впечатление, че актьорите нямат много добри базови познания: осветление, фон, позициониране в самия кадър. Не сложни неща, но много важни. Предполагам това е така, защото в България кастингите са наживо обикновено, или ако не са, ги снима някой друг. Също ми прави впечатление желанието за много драма и тежки монолози – от 200 монолога поне в 140 някой ще се разплаче.
Кое е най-ценното нещо, което научихте Вие от организирането на този уъркшоп за трети пореден път?
Този уъркшоп засега е най-смисленото нещо, което съм правила работно. Научи ме, че обичам да правя неща за другите и че тогава съм истински щастлива. Затова и сега фокусът ми отива повече в тази насока, повече зад камерата.
