1995. Няма грешка в датата. Това е моментът, когато Роби Уилямс напусна Take That и всички предричаха възможно най-черното бъдеще за най-лошото момче от най-култовата бой банда тогава.
2025 г. Няма грешка в датата. Роби Уилямс е единственият от Take That с успешна солова кариера и е един от най-обичаните изпълнители на световната музикална сцена. Доказа го с концерта си на националния стадион „Васил Левски“, където пред над 40 000 души той показа защо е кралят на забавлението. Но отговорът не е „Защото прави шоу“.
Всъщност, шоуто не беше просто шоу. Беше като влакче в лунапарк – първо се катериш нагоре по релсите и после се спускаш с луд вик надолу. Роби направи тъкмо това – съвсем искрено, чисто и по момчешки, напук на тези 51 години, за които говори с типичния за него сарказъм. И които не му проличаха, даже грам. Нито докато летеше с главата надолу по сцената, облечен в специален скафандър, нито докато си говореше с публиката, облечен в розово и наметнал огромна розова пухена боа.
Всъщност Роби си беше Роби, но и не беше Роби. Беше див и щур, но укротен, избухваше на сцената, но изглеждаше смирен. Беше Роби, който не се е преборил докрай с демоните си, но много умело жонглира с тях. Роби, чието солено чувство за хумор му позволява да обясни, че конфетите, полетели над стадиона, са тоалетна хартия от неговия хотел, и пее, защото публиката за това му плаща.
Но и Роби – синът, който разказа, че майка му е с деменция и вече не го познава, баща му е болен от Паркинсон и от една година не е излизал от дома си, а тъща му е била болна от рак, който е изчезнал от самосебе си. А също и Роби – бащата, който гордо показа снимки на четирите си деца и съпругата си Айда, която буквално го е спасила, като го е измъкнала от лапите на алкохола, наркотиците и депресията.
Както и Роби – човекът, който се бори с тревожността преди турне и следва един съвет на съпругата си – че бъдещето не ни е обещано и трябва да се живее в настоящето, а не със страха от бъдещето. И беше неговият глас. Този, който не помним много от времето му в Take That, защото тогава Гари Барлоу буквално го смазваше като водещ вокал на песните, но пък на концерта взе реванш, като изпълни песента Relight My Fire – хит, който му се е изплъзнал да изпее, просто защото не е могъл. Тогава. Но не и затова е кралят на забавлението.
Обикновено сме свикнали звезди от неговия ранг да идват в страната ни, когато са в залеза на кариерата си. Публиката им прощава малко фалшивите тонове и лекото задъхване по сцената, защото е щастлива, че вижда любимците си на живо. Роби ни спести всичко това. Защото в рамките на малко повече от два часа ни накара да вярваме, че гледаме отново момчето от Манчестър, а не музикална звезда на средна възраст. Беше взел със себе си енергия и харизма в излишък и ги управляваше изцяло в своя полза. „Всичко тук съществува, само защото вие позволявате да съществува. Тази вечер сме заедно на едно пътешествие, за да открием смисъла на развлеченията. Ние сме шоуто!“, каза той. И даде отговор на въпроса защо е кралят на забавлението. Просто защото не се е излекувал от една последна зависимост – неговата публика. И дано това да е единствената му неуспешна битка!
